Студия красоты настольная с аксессуарами Coralie

Седяха в беседката на същата пейка от гнили вършини, на която някога през летните вечери Леон я гледаше тъй влюбено. Сега тя почти не мислеше за него. Звездите блестяха през безлистните клони на жасмина. Те чуваха реката, която течеше зад тях, от време на време по брега изпращяваха сухите тръстики. В тъмнината тук-там изпъкваха едри сенки и от време на време, трепвайки в едно и също движение, те се възправяха и се навеждаха като безкрайни черни вълни, които прииждаха, за да ги залеят. Нощният студ ги караше да се притискат един до друг; долавяха въздишките си, очите им се струваха по-големи в мрака и сред тишината тихо се отронваха думи, които падаха в душите им с кристална звучност и се отразяваха там с многократни трептения. Чели ли сте някога, господа, по-изразителен език? Виждали ли сте по-сладострастна картина? Ще ви цитирам още нещо. Никога госпожа Бовари не беше изглеждала тъй хубава, както по това време; тя имаше оная неопределима красота, която се поражда от радостта, от възторга, от успеха и която не е нищо друго освен хармония на темперамента с обстоятелствата ...»